Аднан Октар: „И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелестите на земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него.” Например казва, синко или пък дъще сега те чака  хубаво бъдеще. Какво ще стане. Казва, сега учиш, ще завършиш  училище, завършва училище, казва, сега ще станеш човек, ще започнеш работа,  ще взимаш голяма заплата. После какво ще стане казва, после ще се ожениш, след това ще имаш деца, а после какво ще стане казва, ами после ще умреш. Това е нещо много анормално, тоест човек да се съсредоточи върху това, нали така? Защото и децата, които му се раждат умират, и самия той умира. Следователно това  не е целта на хората. Целта на човек е удовлетворението и милостта на Аллах, преди всичко да спечели удовлетворението на Аллах. Докато печели удовлетворението на Аллах всеки Мюсюлманин може да ходи на училище или на работа, може да се стреми да се ожени, може да не иска да поема риск. Например и аз ако исках така  щях да си стоя в къщи. Тогава нито щяха да ме арестуват, нито да ме пратят в затвора, нито пък щяха да излизат статии против мен във вестниците, нали така? Нито щяха да ме изпратят в болница за душевно болни, нито пък да водят дело срещу мен, нищо нямаше да стане. Щях да си живея спокойно, но накрая сигурно щях да отида в Ада, Господ да ни опази, нали така? За това, да смяташ това за хитрост, е анормална постъпка. Да смята Мюсюлманите, които се саможертват, които се стремят да спечелят удовлетворението на Аллах за глупави, а себе си за умен, всъщност е точно обратното.   В отвъдното ще видят, че това е така. Земния живот е много кратък. Ние не сме дошли тук, за да се родим, да растем, да се размножаваме и да умираме. Това е специфично за животните. Хората нямат за цел това. Човек се ражда, служи на Аллах, старае се да спечели удовлетворението на Аллах, старае се да живее според моралните ценности на Корана, саможертва се, за да спечели удовлетворението на Аллах и се стреми към Рая. Свети Бадиуззаман Саид Нурси 30 години стоя в затвора, не заради това, че беше наивен или пък  мислеше малко. Докато той беше 30 години в затвора и страдаше, множество семейства се кланяха, постеха, бяха си в къщи, хем се занимаваха с търговия, хем ядяха  и пиеха до насита, хем се женеха. Въпреки това, те мислят че са на едно и също ниво с Бадиуззаман Саид Нурси. Но това не е така. Господ ще ги пита за тези неща едно по едно. Тоест Бадиуззаман е постъпил правилно. Тоест този, който си мисли, че е много умен, ще види, че в действителност не е толкова умен. Умен е този, който се е отдал напълно на Аллах, нали така?

Например има семейства, които казват дано сина ми, дъщеря ми да не  се забърква в такива работи. И баща му,и самия той да не се забъркват в такива неща, нека Мюсюлманите  да се борят. И в затвора да влезнат, и да бъдат оклеветени, и дори, когато чуят тази клевета по телевизията, викат си „егати”, „Боже мой”, и направо й вярват. И така борбения човек, който е Мюсюлманин,  сега пък се  опитва и да ги убеди, че е оклеветен. Тоест казва им „това не е вярно”, „не вярвайте”. И се занимава и с това. Докато Мюсюлманинът дори няма нужда да се занимава с  това. В един айят от сура Нур Аллах казва: „и не трябваше ли да кажат: „То е явна клевета”, нали така? Освен това трябва да бъдат убедени в домовете им. Трябва да опазим и Мюсюлманите от клюките им. Трябва да се занимаваме с това. Лошото е това, че се мислят за много набожни и са на прав път. Казва „аз от сутрин до вечер чета молитви”. Казва „и забрадката ми е перфектна”, „много добре си завързах забрадката”, „ех, редовно отслужвам и молитвата”. Добре, ама това всеки го прави, тоест в топлата си къща всяка жена може да си покрие главата с 1 метър плат. Всеки може да отслужва молитвата в топлия си дом. Един младеж може да си ходи на училище, да завърши училище както си пожелае, да се ожени и да си върши работата. В Корана няма описание за такова Мюсюлманство. Мюсюлманинът трябва да се отдаде изцяло на Аллах. Трябва да се отдръпне от всички социални части на живота, например Пророка (Аллах да го приветства) се оттегли от всичко и се отдаде, бе усърден в службата си на Аллах. Например Пророка (Аллах да го приветства) не можеше ли да си стои в къщи на топло, ами се пресели. Скри се в пещерата Хира. Отиде в продължение на години, нали така, пресели се чак до Етиопия. Тези пътища са много опасни, минаха по покрайнините на Африка, минаха по най-опасните пътища. Младежите там бяха на 15-16 години и се преселиха с Пророка (Аллах да го приветства), оставиха семействата си. На другите деца там казаха „браво, вие сте много умни”. Казаха им „вижте, вие сте много предани на семействата си и не тръгнахте след Мохамед (Аллах да го приветства). Казаха „ето това се казва истинско семейство, ти си домушарка, умно момиче си, молиш се, смирена си, имаш си образование, работа, какво ще търсиш при тях” и една част от тях не отидоха; помислиха си, че са много умни. А другите, които отидоха с Пророка (Аллах да го приветства), бяха неговите ученици. Те спечелиха щастието в земния и отвъдния живот. Сега не можем да открием дори следа от тях по земята, нали така? А възнаграждението им в отвъдния живот е навеки.

Ако вярва в отвъдния живот. Ако не вярва е много голяма грешка да си мисли, че може да подържа и двете страни в равновесие. Тоест да си мисли, че може да подържа равновесие между земния и отвъдния живот. Това е невъзможно. Човек трябва да избере или  земния или отвъдния живот. Да ги подържа и двата в равновесие, няма такова нещо. Така само заблуждават себе си. Затова досега Исляма не е станал преобладаващ. Ето така, не е станал господстващ заради тези, които се мислят за много умни. Защото има страх, има стеснителност, мислят се за много умни, пазят се от всякакъв риск. Щом е така, естествено Исляма не става преобладаващ. Не може да изтърпи думите дори и на един човек. Например казва „ще съобщавам вярата, но те се отнасят с пренебрежение към мен”. Или  пък  казва „в работата ще ме сложат в черния списък”. Братко, всеки като прави така, то Исляма няма да се разпространи, тогава душата на всеки ще му е скъпа. Например казва „живота на дъщеря ми е скъп”. И живота на дъщерята на другия също е скъп, е какво, другия не е ли човек? И неговия живот му е скъп. Тогава изобщо не трябва да се движи. Казва „живота на сина ми е скъп и той се учи”. Другия не знае ли да учи? Живота на другия не му ли е скъп? Например някои им казват „хайде моите момчета, покажете какво можете, поздравявам ви от все сърце - оценявам ви”. Но казва, ние имаме деца, наистина не можем да направим нещо такова. Лицемерите по времето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) също така казваха. Казват „незащитени са ни домовете”. С други думи, имаме деца и съпруги, трябва да се грижим за тях. Те имат бъдеще. „Ако сега се сражаваме заедно с теб”, казват, „могат да ни убият, може да ни се случи нещо”. Друга част пък казва, „много е топло, има много потискаща топлина”. Казва: „на тази жега тръгва ли се на битка”? Трети пък смятат Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) за много опасен, смята за рисковано и казват „не се приближавайте до него”. Защото ако стане жертва, дори лицемерите, които не били заедно с Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), казали „Аллах ни опази, добре че не бяхме заедно с тях”. Казват: „ако бяхме отишли с тях и ние щяхме да умрем”. „Те”, казват, „умряха напразно там”. „И ние за малко не отидохме с тях”, казват, „и ние щяхме да умрем”. Казват: „Аллах ни предпази”. Човека се мисли за много умен. И ние се молим, и ние сме Мюсюлмани, но аз не отидох, постъпих умно и пазих семейството си. Дори в един айят се казва: „Но вие мислехте, че Пратеника и вярващите никога не ще се върнат при своите семейства”, нали така? Дори се казва: „очакват да ви сполетят превратностите”. Тоест информира се от телевизията, радиото и казва: „Боже мой, какво става с тях”. Аллах повелява в един айят: „Над тях да е злата превратност”. Ето защо, поради страхливите Мюсюлмани Исляма досега не стана превъзхождащ по света. Това е причината, за да не стане, това е и причината за жалкото и нищожно положение на Мюсюлманите. Това е причината и за разпадането на Османската Империя, страхливост и егоизъм, гледане на своя интерес, интерес единствено към собственото си семейство и деца. В отвъдното обаче като бъдат притиснати, в отвъдното Аллах ги разпитва, казва на Аллах: „Господи аз искам да дам за откуп децата ми и жена ми”. Казва: „хвърли ги всички в Ада, но спаси моята душа”. „Спаси ме”, казва. Дори, казва „давам земята за откуп”. „Дори ти давам още толкова” казва. „Стига да ме спасиш”, казва. Ето там, в отвъдното излиза на яве техния егоизъм, подлост. В отвъдния живот не признава детето си. На този свят го признава, но го третира като имущество, защото дъщеря за него значи една машина за производство, т.е. ще му се родят внучета все нови и нови, производство, защото той ще ожени и внучетата и от тях ще добие доход. С една дума, вижда ги, не че са такива, като овци. Тоест манталитета му е колкото по голямо е стадото, толкова по-голям доход ще му донесе. Например ражда му се син, мъчи се го ожени колкото е възможно по-бързо. Внимава момичето, с което ще го ожени да е богато, за да може и от нея да идват пари. И Аллах повелява в Корана: „Това е чувство за умножаване на имотите и децата, и хвалба между вас”. В отговор на това Всемогъщия Аллах казва, търся убежище при Аллах от сатаната: „Ако вашите синове, съпруги, т.е. желанието ви да се жените, търговията, за която се плашите от застой, жилищата, в които живеете, родът ви (т.е. вашата среда, приятелите ви, приятели от фейсбук или каквито и да било други приятели) са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борбата, усилията по Неговия път,” – ако погледнем на това от гледна точка на последните времена - от Махди, от борбата по пътя на Аллах, от усилията за превъзходството на Исляма по света, т.е. от борбата, усилията положени за установяване на Турско-Ислямския Съюз - „то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля!”

Какво значи „чакайте” знаеш ли? Това значи „ще ви взема душите, тогава ще видите какво ще получите в замяна”. Хората в гроба, например жените, утробите им излизат навън в гроба поради налягането на газа. В гроба яденето в червата, остатъците в  червата излизат през устата поради налягането на газа. При всеки човек става така, без изключение. При всяка смърт се случва това, то си е характерно за гроба, т.е. всички остатъци в червата излизат през устата в резултат на газовото налягане. При жените утробата излиза навън. Тялото напълно се издува, защото настъпва химическа реакция, с помощта на газовото налягане тялото се издува. Ето за такъв край е полагал усилия и това става за много кратко време, например за няколко десетилетия всичко свършва. Така си мисли, че, Аллах да ме прости, може да контролира Аллах. Това разбира се не е възможно, но го казвам  за да разберете. Не може да кажем така, Аллах да ми прости, нека не казваме така. Но можем да кажем нещо подобно, за да се разбере.

Аллах казва: „Отделиха една част за съдружаваните от тях, а другата за Аллах.” Но Аллах казва: „всичко ще отиде за съдружаваните от тях”. „Аз няма да го приема”, казва Аллах. Т.е. казва: „няма да приема нищо, нито поста, нито молитвата към мен”. „Причината за това да не ги приема, е че отделиха част и за идолите си”, казва. Т.е. мисли си че може да следва Аллах и земните си интереси едновременно. Няма такова нещо. Аллах  казва: „ако го правят само за мен, тогава ще го приема”. Ето на това се казва „искреност”. Т.е. праведност, искреност. Аллах не е направил Исляма господстващ по света, тъй като няма искреност. Ролята на Махди (Аллах да го приветства) е да научи хората на тази искреност. Когато  искреността се разпространи и Исляма ще стане господстващ. В Тората (Петокнижието) дори има диалог на Пророка Ибрахим (м.н.) с Всемогъщия Аллах. Казва: „Господи, ако има петдесет човека, петдесет души”, казва, т.е. на кратко казано, казва: „ако има 10 добри хора би ли погубил тази област?”. „Не бих”, казва Аллах. Десет души, т.е. дори десет човека са достатъчни, с Божие позволение. Именно поради това тези 313 човека ще допринесат за властването на Исляма по земята. От уважение към тях Господ ще направи Ислямската религия властваща по земята. Сега обаче по света почти навсякъде, например в Палестина, има много голяма болка и мъчение. Хората ако искаха можеха да дадат по сто или двеста милиона. Т.е. като казвам милион имам предвид хиляда, сто-двеста хиляди, или пък да изпратят пет-десет милиона лири. Въобще не е заинтересуван, за него най-важното е сина му, дъщеря му, неговата кола, къща, яденето и пиенето му. Но за да успокои съвестта си от време на време отива на поклонение (хадж). Там хубавичко се разхожда, с чехли на крака си пазарува. За него това е едно разнообразие. След това казват, че станал хаджия. Връща се доста горделив; това е много лесно, не е нещо трудно. Ще се качиш на самолета ще отидеш на хадж и после ще се върнеш. Казва: „отслужвам молитвата и като милостиня закат дадох една четиридесета от златото на жена ми”. Жена му, така или иначе се накичила със злато, и то е спокоен. Условията на Исляма са пет, но има и господството на Исляма по света, и това е условие, да полагаме усилия за настъпване на господството на Исляма по света. Смелостта също е задължителна, Божия заповед. Желанието за смърт по пътя на Аллах също е богослужение. Например къде са хората, които искат да умрат по пътя на Аллах? Много рядко се срещат. Той казва: „само да не ме настигне някоя клевета, да не ме убият по пътя на Аллах, да не се случи нещо лошо на децата”. Когато всички бъдат толкова внимателни, когато всеки се постарае толкова много, когато всеки заживее със страх, ето тогава се появяват на яве организации като Ергенекон. „След като”, казва, „тези се страхуват толкова”, например в Ислямските държави и в много други страни е по този начин, „така нар. организацията Ергенекон” действа не само тук, има активна дейност и в Ирак, отиват там и бомбардира джамии. Бомбардират джамиите на Шиитите, а след това отиват и бомбардират джамиите на Сунитите. Т.е това, което правят, например отиват и бомбардират Пакистан, бомбардират джамии в Пакистан. Т.е. така нар. организация Ергенекон не действа в тесен план, а в много широк спектър. И народа се чуди, те казват: „ние Шиити и Сунити в Пакистан не се караме, кой хвърли тази бомба”. Ето аз давам адрес. Но има страх, много голям страх. Например по времето на Саид Нурси неговите ученици бяха безстрашни, те не оставиха сам своя Учител. Но една част от тях много се уплаши и остави Бадиуззаман сам. Казаха му: „Каквото искаш това прави”. Сметнаха се за много умни. Вместо това, ако бяха положили усилия смело, юнашки като Батко Сунгур, Батко Фърънжъ и останалите, Батко Абдуллах Йеин, Сеит Салих Озджан, ако бяха взели участие във всяка една трудност заедно с Учителя си, то сега щеше да съществува напълно различна обстановка. Но се помислиха за много умни. Помислиха си, че те не могат да мислят добре и са по грешен път. И това се случва през всеки един период. Същата грешка правят и Мюсюлманите днес. Те там също се представят като много духовно възвишени, ако ги питаш са светци. „Аз”, казва, „за една нощ възпоменавам Аллах 20 хиляди пъти. Но като стане въпрос за риск казва „За Бога! Това е зло, аз не мога да участвам в нещо такова, Аллах да ме опази”. „Ти какво говориш, бива ли така”, казва. Това е зло, докато споменаването на Аллах 20 хиляди пъти в топлата му стая е много лесно. „После”, казва, „четохме книга, след това ще пием чай”, след това разбира се им се доспива, отпускат се и започват да падат един след друг през следващите часове на беседата. Такъв неискрен начин на мислене задушава Мюсюлманите. Например виж, въпреки че Саид Нурси е казал ясно и открито, че Махди (Аллах да го приветства) ще дойде, въпреки че го е обяснил много ясно в стотици страници, за да не развалят настроението си напълно отричат Махди. „Учителят не е искал да каже така”, казват. Това което е искал да каже, например появява се един с мустаци под формата на бадем и казва: „Учителя е искал да изрази морална личност”. Братко, навсякъде се казва, казваме личност, тази личност, описва я, казва Исляма ще стане господстващ по света, ще настъпи Ислямски Съюз, през този период ще има Ислямски армии, наброяващи милиони, нали така? Казва, че Ислямската религия ще властва по света и Махди (Аллах да го приветства)  ще властва. „Не”, казва, „няма значение, че е казано така, т.е. може и да го е казал”. „Учителя понякога казва такива неща, но ги казва в случай, че бъдат изпълнени определени условие”. „Тоест ако определените условия не са изпълни, то това не може да стане”, казва. Братко, Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и той ли е съобщил за появата на Махди (Аллах да го приветства) в случай, че са изпълнени определени условия? Ясно, открито, Бухари, Муслим, Тирмизи, Ибни Мадже, Сюннен-и Несеи, Сюннен-и Давут много ясно са съобщили това. Какви подходящи условия? Саид Нурси също не споменава за определени условия, много ясно казва Ислямския съюз ще стане. Но тъй като им разваля настроението, излизат с твърдението за необходимост на определени условия. Те още казват, че е морална личност. Ето така по своему правейки хитрости в религията, следват една политика, според която избягват нещата, които биха развалили настроението им, и тези хора се ползват с уважение. В резултат на това Мюсюлманите се срещат с такива трудности, това е в основата. Ще бъдат откровени по този въпрос. Учителят там не е направил грешка, той е постъпил правилно. Лежейки 30 години в затвора не постъпи грешно, а правилно, нали така? Тези, които не постъпиха като него, те направиха грешка. Батко Сунгур не направи грешка, постъпи правилно. Отиде и като лъв беше навсякъде заедно с Учителя. На най-рискованите места също бяха заедно и въобще не го оставиха. Например Зюбеир Гюндюз Алп също, Аллах да опази този Кафкаски лъв, смелчага, юнак, наш батко, който никога не е оставил сам Учителя. Например казаха: „хора, внимавайте, Бадиуззаман е много опасен човек, вие луди ли сте, ще провалите бъдещето си”. Казва: „отивай си на училище, гледай си работата дете, възможно ли е нещо такова?” Ако искаш да научиш религията си отиди при ходжата в джамията и я научи. Корана, например „отвори Книгата и щом ще четеш чети”, казва, „но защо да имаш нужда от Бадиуззаман”. И той казва: „наистина много правилно каза, той е прав, наистина нека си стоим в къщи, да извършваме молитвата и да си гледаме работата”. Т.е. Бадиуззаман, „какво общо има”, казаха, и много хора тогава го оставиха сам и се сметнаха за много умни. Ето така изпуснаха една историческа, много голяма възможност. Тоест изпуснаха честта да станат ученици на този голям муджаддид (Реставратор на религията) и мучтахид (хадисен учен) на последните времена. Например виж, сега има много малко ученици. А трябваше да има много повече ученици с останалите след него, нали така? Но и в това разбира се има полза. Този неискрен дух непременно трябва да се махне от там. Когато живота на всеки му е много скъп, то господството на Исляма става по-трудно. Тоест това беше причината за разпадането на Османската империя. И този вид хора седят и говорят колко жалко било, че Османската империя се разпаднала. Братко, поради твоя начин на мислене Османската империя се разпадна. Поради твоята логика, твоя начин на мислене я разруши. Тоест поради това, че смяташ за по-важен своя имот, богатство, деца, семейството, а не се интересуваш от изгодите на народа, от интересите на Исляма, се стигна до това положение. Хайде приятели да живеем щастливо в дома си. И аз да си отида в къщи, всеки да си стои в къщи. Възможно ли е нещо такова? Смятат Мюсюлманинът, който влиза в опасност, който поема риск, за анормален. А този, който бяга от риска и трудностите, този, който си гледа кефа, за него казват: „Виж, усърден, порядъчен, верен на принципите си човек”. Има порядъчен живот, живее порядъчно, виж, той е тих. Порядъчен, ето това е грешно. Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) нямаше такъв живот. Всеки ден се бореше. Всеки ден Другарите на Пророка (Аллах да го приветства) се прибираха с разрязана уста, лице, ръце. Постъпвайки така Другарите на Пророка (Аллах да го приветства) грешка ли направиха? Те постъпиха най-правилно, но множество семейства ги порицаваха, за да не сполети беда семействата им и все още твърдяха, че са Мюсюлмани. Ето защо най-главната причина се крие зад това. Тази страхливост трябва да се премахне. Трябва да се премахне тази обич към живота.