Аднан Октар: „В Деня ще позовем всички хора с техните водители.” В Деня на равносметката Махди (ас) също ще заеме своето място заедно с учениците си. Под знамето на  Пророка Мохамед (сас), с позволение на Аллах. „Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си”, в дясната ръка на Мюсюлманите се дава нещо малко. Това е нещо, което съхранява целия му живот, вземе ли го в дясната си ръка - край. Това значи, че е осигурен, Мюсюлманите ще разберат това, т.е. на тях не им се казва направо, че ще влезнат в Рая, но разбират това от доброто им посрещане. Например, когато умират, душите се взимат много хубаво, душите им се взимат с обич. Дава им се в дясната ръка. Вижда, че е в дясната му ръка, тогава всичко е наред, тъй като има познания от Корана, ако му се даде в лявата ръка - бедствие, но ако я е взел с дясната си ръка, то всичко е наред. „Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма.” Аллах казва, че в никакъв случай няма да ги огорчи. Нито да ги смути. „Нито да ги плаша, няма да се безпокоят, да им се развали настроението, няма да им се случи нищо”, казва Аллах. Върху фурмата има едно такова тъничко влакънце, виж Аллах дава детайл, казва „няма да ги обезпокоя дори толкова”. Т.е. казва: „Мюсюлманите да бъдат напълно спокойни”, защото поради това, че Аллах постоянно плаши невярващите с Ада, то казват, че и Мюсюлманите ще ги сполети нещо. Аллах казва, че нищо няма да им се случи. Тоест Аллах казва: „когато настъпи Съдния ден вие също ще бъдете спокойни, весели и когато умирате също ще бъдете спокойни и весели”. „По време на всеки един етап ще се отнасям добре с вас”, казва Аллах. Мюсюлманите ще бъдат третирани по много добър начин. Мюсюлманинът трябва да вярва в това, т.е. ще знае това, защото ще види, че това е така. Когато умре ще го види и когато възкръсне също ще го види. Тоест, за да не бъде изпитван ненужен страх, Аллах съобщава това предварително. Човек, който има добри познания от Корана, така или иначе въобще няма да бъде обезпокоен. Например, когато отиде в отвъдното няма да се чуди какво да прави, той просто ще знае. Тоест до него му се дава водач, дава му се човек, който да го заведе, например отпред една светлина, обстановката е тъмна, но отпред има светлина, отпред и отдясно има светлина. Няма нищо, от което да го е страх. Невярващите изпитват ужасяващо страдание и са много опечалени. Първо не разбират какво е станало, тоест, че са умрели. Стават, мислят, че са станали от кома и се е случило нещо, че е станало земетресение или пък нещо подобно, че са отвлечени, не могат да осъзнаят точно случилото се. И тъй като земята е станала плоска, казват: „кой ни повдигна от мястото, където лежахме”, питат един другиму и не могат да разберат случилото се. После зовящия много от далече ги вика. Започват всички заедно да тичат в тази посока. Когато отидат там им се дава обяснение и казват: „О Боже, това е Деня на равносметката и ние всички сме мъртви”. Аллах кара всички тях да застанат на колене, вече казва „не се чува глас, няма да чуеш нищо друго освен хъркане”. Застават на колене, всъщност и Мюсюлманите влизат в територията на Ада, и те ще го видят, Ада се показва на всеки. После Всемогъщия Аллах казва на Мюсюлманите: „минете всички, елате”. И те влизат в Рая през седемте врати, но сега като казвам врата човек веднага си представя метална врата, но не е така. Ще минем през канали, които въобще не сме си представяли и който много ще ни изненадат. Канал. Хората ще го видят там, т.е. повечето неща не се случват така както хората са си го представяли. Например като се каже светлина човек си мисли, че най-вероятно ще има лампа, но не е така, то ще е много по-различно нещо. Например везни, има везни на отвъдното. Хората си мислят, че е нормална везна, но... Няма нищо общо с това, т.е. прави се оценка на ситуацията. Аллах разпитва Мюсюлманина, за да му отдаде почит. „Ти”, казва например, „този ден съобщили за религията?”. „Съобщих Господи”, казва. Например пита: „Този ден даде ли пари на този бедняк?”. „Дадох му Господи”, казва. Единствено, за да бъде отдадена почит на Мюсюлманина, той ще бъде разпитван дълго подобно на това. Но този, който бъде разпитван най- последен, ще си мисли, че е пръв. Целта тук е той да обикне себе си и да бъде почетен, има и неща, които не си спомня, Аллах му напомня и тях. Например напомня му всичко от самото детство, „Ти тук беше направил нещо хубаво”, казва, „нали така?”. „Да, направих го”, казва и си спомня всичко едно по едно. Разпита на неверниците е ужасен, т.е. продължава с години, като че няма край, т.е. много ще страдат. Потта им ще тече надолу по пода така. Ще бъдат питани за всичко едно по едно, например биват питани за айятите от Корана, за насекомите, за животните, за растенията, за всички блага; за кислорода, за устройството на земята, в зависимост от културата, която имат, биват питани за всичко едно по едно. Всемогъщия Аллах го пита: „Дойде ли знанието при теб?”. „Да дойде”, казва. „Защо тогава не го прие?”, му се казва и накрая казва: „Аз си го заслужих Господи”. „Аз”, казва, „съм жесток”. „Точно това ми се полага”, казва. Но сега пък казва: „Господи, изпрати ме на земята ще направя много добри неща”. „Ще направя”, казва. Аллах казва: „дори и да отиде ще направи пак същото”. Но виж, той смята, че ще се върне при тези условия, а в действителност той ще бъде накаран да забрави и след това ще отиде. Нека да отиде например, та дори и да си спомня, ще си помисли, че е видял кошмар, че е сънувал. Той ще безчинства повече, т.е. ще престъпва още повече. Той не знае, че това ще стане така. Но разбира се няма връщане назад, няма нищо такова, отиде ли там остава.